като у дома си.

Спи и гладен, спи и сит,

без да плаща такса,

сам и не - като пребит,

спи да си навакса

и едва ли не сънува

всяка нощ все тоз кошмар -

как на изток все пътува,

как отстъпва като дар,

обарутен и обветрен

този редник запасняк,

много руски километри

на неруския си враг.

Те и в твоя сън димяха,

всичко в огън там димя

и чиито и да бяха,

а те твоя са земя.

Спи войникът, уж спокоен,

но долавя всеки звук.

Да, земята - тя е твоя,

да, войната - тя е тук…

Спи, войниче, дни не мигнал,

спи и даже се събуй -

утре може да те дигне

някой стотен сабантуй.

Гръб до гръб, дълбоко спят

под небето всички.

Часовите само бдят

в тъмното самички.

Тъмно е като във рог.

В миг простене късо

някой, друг девичи кок

види във съня си

и усмихне се в несвяст

радостно и горко.

Ей, добре, че служи с нас

и Василий Тьоркин.