Стискайки здраво пистолета, тя продължи да оглежда тялото. Макар вонята, потъмнялата плът и отделената кожа да издаваха, че жената отдавна е мъртва, не бе изключено скоро да е изхвърлена тук и убиецът да се спотайва наблизо. Мишел нямаше желание да сподели съдбата й.

Слънчевите лъчи се отразяваха от нещо върху китката на жената. Мишел пристъпи по-близо и видя, че е часовник. Погледна своя — беше два и половина след пладне. Тя клекна, забила нос в сгъвката на лакътя си. Набра номера на полицията и спокойно обясни на дежурния какво е открила и къде се намира. После позвъни на Шон Кинг.

— Познаваш ли я? — попита той.

— Не ми се вярва и собствената й майка да я познае, Шон.

— Идвам — каза Кинг. — Само бъди нащрек. Който и да го е извършил, може да се върне да се порадва на стореното. И… още нещо, Мишел.

— Да?

— Защо не почнеш да бягаш на тренажор?

Тя затвори телефона, отстъпи колкото се може по-далеч, без да изпуска трупа от поглед, и зачака напрегнато. Хубавият ден и опияняващият крос сред красивите хълмове изведнъж се бяха превърнали в зловещо преживяване.

Странно как едно убийство преобръща всичко с главата надолу.

На поляната кипеше бурна човешка дейност. Жълта полицейска лента, омотана около дърветата, ограждаше предполагаемия периметър. Двама криминалисти претърсваха местопрестъплението за улики, анализирайки находки, които изглеждаха твърде дребни, за да имат значение. Други стояха над тялото на мъртвата жена, трети бавно крачеха из гората наоколо, търсейки необичайни предмети и евентуални следи от идването или напускането на убиеца. Един униформен полицай засне цялата поляна с фотоапарат и видеокамера. Всички носеха маски против миризмата, но въпреки това един по един се втурваха в гъсталака, за да изпразнят стомасите си.

Работата им изглеждаше ефикасна и добре организирана, но един опитен наблюдател веднага би определил резултата: един на нула за престъпника. Досега не бяха открили нищо.

Застанала отстрани, Мишел наблюдаваше. До нея стоеше Шон Кинг, партньорът й от частната детективска фирма „Кинг и Максуел“. Кинг беше на около четирийсет и пет години, с осем сантиметра по-висок от сто седемдесет и петте сантиметра на Мишел. Късата му черна коса започваше да се прошарва на слепоочията. Беше жилав и широкоплещест, но имаше болни колене и още страдаше от стара огнестрелна рана в рамото, получена при престрелка преди години, докато се опитваше да арестува група фалшификатори. Бе работил и като доброволен помощник-шериф на Райтсбърг, но когато напусна, се зарече до края на дните си да стои настрана от огнестрелните оръжия и официалните полицейски служби.

Шон Кинг бе преживял няколко трагедии: позорен край на кариерата си в тайните служби, след като застреляха пред очите му кандидат — президента, когото охраняваше; тежък и разорителен развод; а неотдавна и заговор, целящ да му припише поредица убийства в областта, при което изплуваха болезнени подробности от последните му дни като федерален агент. Тези събития превърнаха Кинг в много предпазлив човек, отказващ да се довери на когото и да било, поне докато в живота му не нахълта Мишел Максуел. Макар че познанството им започна със сблъсък, сега тя бе единственият човек, на когото можеше да разчита безрезервно.

Мишел Максуел бе навлязла в живота с летящ старт. Завърши колеж за три години, спечели сребърен олимпийски медал по гребане и стана полицейски служител в родния си щат Тенеси, преди да постъпи в тайните служби. Също както Кинг тя напусна федералната агенция при неприятни обстоятелства — група изобретателни заговорници отвлякоха човека, когото охраняваше. За пръв път в живота си бе претърпяла провал и това едва не я унищожи. Докато разследваше отвличането, тя срещна Кинг. Отначало изпитваше инстинктивна неприязън към него. Сега, когато бяха партньори, тя виждаше какъв е в действителност — най-добрият детектив, с когото някога бе работила. И най-добрият й приятел.

И все пак двамата се различаваха коренно. Докато Мишел жадуваше за адреналиново опиянение и натоварваше тялото си до краен предел с напрегнати, изтощителни физически занимания, Кинг предпочиташе в свободното си време да търси бутилки изискано вино за своята колекция, да купува картини на местни художници, да чете хубави книги и да излиза с лодката си на риболов из езерото, разположено близо до къщата му. Затворен по характер, той обичаше да обмисля нещата най-старателно, преди да действа. Мишел предпочиташе да се движи със свръхзвукова скорост, без да се бои от последствията. По някакво чудо партньорството между супернова звезда и бавно пълзящ ледник даваше отлични резултати.

— Откриха ли момчетата? — попита Мишел.

Кинг кимна.

— Доколкото чух, били много стреснати.

— Стреснати ли? Сигурно ще им трябва терапия чак докато завършат колеж.

Мишел вече бе дала подробни показания пред местните власти в лицето на полицейския шеф Тод Уилямс. Косата на Уилямс изглеждаше доста по-прошарена, отколкото по време на някогашното им приключение в Райтсбърг. По лицето му бе изписано примирение, сякаш вече приемаше убийствата и суматохата за нещо нормално в градчето.