По-исокият стражник се изпъна.

— Вървете тогава. И… безопасен път.

Сери се обърна и продължи да върви по улицата, следван от Гол. Зачуди се дали отговорът му им е подсказал с кого точно има среща, или просто означаваше, че човекът, произнесъл тази фраза, не трябва да бъде задържан или забавян. И в двата случая Сери се съмняваше, че двамата с Гол се бяха натъкнали на единствения корумпиран стражник. Винаги бе имало такива, които с готовност сътрудничеха на Крадците, но сега корупцията се беше просмукала навсякъде. В Стражата имаше почтени, морални хора, които се стремяха да разкрият и накажат нарушителите сред редиците си, но това бе изгубена кауза.

„Всички са въвлечени в някакви битки. Стражата се бори с корупцията, Домовете враждуват помежду си, богатите и бедните ученици и магьосници в Гилдията непрекъснато се дърлят, Обединените земи не могат да се споразумеят какво да правят със Сачака, а Крадците воюват помежду си. Всичко това щеше да се стори много забавно на Фарин“.

Но Фарин беше мъртъв. За разлика от останалите Крадци той бе починал пет години по-рано от съвсем обикновена белодробна инфекция по време на дългата зима. Двамата със Сери не бяха разговаряли от доста дълго време преди това. Мъжът, когото Фарин подготвяше за свой наследник, бе поел юздите на престъпната му империя без спорове и кръвопролития. Мъжът, известен като Скелин.

С когото Сери трябваше да се срещне тази вечер.

Докато Крадецът се придвижваше през по-малката част от разделения Пущинак, без да обръща внимание на подвикванията на уличниците, той прехвърляше през ума си всичко, което знаеше за Скелин. Фарин бе взел под свое крило майката на своя наследник, още когато Скелин бе малко момче, но никой не знаеше дали жената бе негова съпруга или любовница, или просто работеше за него. Старият Крадец ги бе държал в тайна и близко до себе си — така, както повечето крадци постъпваха със семействата си. Скелин се бе доказал като талантлив мъж. Бе поел по-голямата част от подземните начинания на Фарин, бе започнал доста свои дейности и рядко работеше на загуба. Имаше репутацията наумен и безкомпромисен мъж. Според Сери, Фарин едва ли одобряваше абсолютната безскрупулност на Скелин. Но през годините историите се променяха, така че нямаше как да знае доколко заслужена е репутацията на мъжа.

Сери не знаеше да има животно, което да се нарича „скелин“. Наследникът на Фарин бе първият Крадец, който прекъсваше традицията да се използват животински псевдоними. Това, разбира се, не означаваше задължително, че „Скелин“ е истинското му име. Хората, които смятаха, че е, му се възхищаваха за смелостта да го разкрие. На останалите не им пукаше.

След като свиха по друга улица, двамата се озоваха в по-чистата част на града. Всъщност беше чиста само на пръв поглед. Зад вратите на солидните, добре поддържани къщи, живееха по-богатите уличници, прекупвачи на крадени вещи, контрабандисти и наемни убийци. Крадците бързо разбраха, че Стражата — която бе разставена нарядко из района — не си правеше труда да рови, ако фасадата изглежда порядъчно. А самите стражници, също като някои богати мъже и жени от Домовете, които имаха съмнителни работни отношения, бързо се научиха да отвличат вниманието на реформаторите на града от неуспехите им в борбата с този проблем, като правеха щедри дарения за благотворителните им проекти.

Тези проекти включваха и болниците, управлявани от Сония, която все още бе считана за героиня от бедните, макар богатите да наблягаха единствено на усилията и саможертвата на Акарин по време на ичанското нашествие. Сери често се чудеше дали тя е наясно, че голяма част от парите, дарени за нейната кауза, идват от корумпирани източници. А и ако знаеше, дали това изобщо я притесняваше?

Когато стигнаха до кръстовището, посочено в инструкциите, двамата с Гол забавиха ход. Пред очите им се разкри странна гледка.

На мястото на някогашната къща сега се простираше зелена поляна, напръскана с ярки цветове. Старите основи и напуканите стени бяха обрасли с растения с най-различна големина. Сери се засмя, когато най-накрая си припомни, че бе чувал името „Слънчевата къща“ и преди. Сградата бе унищожена по времето на ичанското нашествие и собственикът й не бе успял да намери нужните средства, за да я възстанови наново. Той се бе нанесъл в мазето под руините и бе прекарал остатъка от живота си, превръщайки целия имот в градина и насърчавайки всички местни да влизат и да й се наслаждават.

Това бе наистина странно място за среща на Крадци, но Сери можеше да оцени предимствата му. Теренът не бе твърде открит — никой не можеше да се приближи или да подслушва, без да бъде незабелязан — и беше достатъчно посещаван, за да осигури необходимите свидетели при евентуално сбиване или нападение, което би обезкуражило всякакви прояви на коварство и насилие.

Според инструкциите трябваше да чакат до статуята. Когато Сери и Гол влязоха в градината, те видяха насред руините една каменна статуя, поставена върху пиедестал. Тя бе изсечена от черен камък, прорязан от сиви и бели жилки. Представляваше фигура на мъж с наметало, обърнат с лице на изток, но вперил поглед на север. Когато се приближи, Сери откри нещо познато в нея.

„Това трябва да е Акарин — сепна се той. — Обърнат към Гилдията, но гледащ към Сачака“. Той пристъпи напред и се вгледа в лицето. „Но не си прилича много“.

Гол изсумтя предупредително и Сери машинално насочи вниманието си към обграждащия го терен. Към тях вървеше някакъв мъж, следван на няколко крачки от друг.

„Това ли е Скелин? Определено е чужденец“. Ала мъжът не приличаше на нито една от познатите раси. Лицето му беше издължено и слабо, скулите и брадичката му бяха заострени и щръкнали. Неочаквано чувствената му уста беше твърде голяма за това лице. Но очите и косо разположените вежди изглеждаха точно на мястото си — почти красиви. Кожата му беше по-тъмна от характерния за Елийн и Сачака тен и имаше червеникав оттенък, за разлика от синьо-черните лонмарци. Косата му беше далеч по-тъмночервена от ярките глави на елийнците.