Самият той обаче никога не бе възнамерявал да се крие тук. Кадия огледа затрупания с отломки коридор със смесица от слисване и любопитство, Сери й подаде лампата и махна с ръка в едната посока.

— На около стотина крачки оттук ще видиш решетка високо от лявата стена. От нея се излиза на уличка между две къщи. На стената има вдлъбнатини, които ще ти помогнат да се изкачиш до нея, а решетката трябва да се отваря навътре. Иди при някой от съседите си и им кажи, че в дома ти има крадци. Ако намерят телата, кажи, че това сигурно са обирджиите и са се скарали за нещо.

— Ами ако не ги намерят?

— Завлечи ги в тунелите и не пускай никой в мазето, до като миризмата не се разнесе.

Тя изглеждате още по-зле, но кимна и изпъна гръб. Сери изпита възхищение към смелостта й; надяваше се, че жената нямаше да се сблъска с други убийци и че нямаше да бъде наказана за това, че му е помагала. Крадецът пристъпи към нея и я целуна силно.

— Благодаря ти — речен той. — За мен беше истинско удоволствие.

Кадия се усмихна и очите й проблеснаха.

— Пази се — каза му тя.

— Винаги. А сега върви.

Тя забърза обратно по тунела. Сери не можеше да си позволи да я изпрати с поглед. Гол поведе малката групичка напред, а Аний вървеше най-отзад. След няколко стъпки нещо зад гърбовете им изтрещя. Сери се спря и погледна назад.

— Кадия? — промърмори Гол. — Решетката се е затворила, след като тя е излязла на улицата?

— Далече е и звукът няма да стигне чак дотук — отвърна Сери.

— Затръшването на решетката върху каменна стена не звучи по този начин — прошепна Аний. — Това беше нещо дървено.

Последва тронолене. Звук на разместени тухли и камъни. Сери почувства ледени тръпки по гърба си.

— Тръгвайте. Бързо. Но тихо.

Гол вдигна високо фенера си, но отломките по пода им пречеха да тичат. Сери на няколко пъти преглътна ругатните си, съжалявайки, че не бе разчистил малко повече. А щом навлязоха в една по-права част от тунела, Гол изруга и се спря, Когато надникна над рамото на едрия мъж, Сери видя, че таванът пред тях се е срутил наскоро, оставяйки ги в задънена улица. Той се извърна и тримата поеха наобратно към последния кръстопът, през който бяха минали.

Когато го достигнаха, Аний въздъхна.

— Оставяме следи.

Сери погледна надолу и видя стъпките в прахта. Надеждата, че преследвачите им ще стигнат до задънения коридор, се изпари, щом той осъзна, че Гол е свил по страничния проход, оставяйки достатъчно доказателства, че са се върнали назад.

„Но ако има друга възможност да оставим фалшиви следи…“

Такава обаче не се появи. Когато стигнаха до коридора, който водеше към главната отсечка на Пътя на Крадците, той въздъхна с облекчение. Отново съжали, че не е предвидил ситуацията, в която бяха попаднали — докато бе маскирал входа към тунелите, той не се бе досетил да прикрие изхода от онези, които проучваха отвътре.

Щом вратата се затвори зад гърбовете ми, те огледаха по-чистия, по-добре поддържан коридор, в който се намираха. Наоколо нямаше нищо, което да могат да използват за блокиране на вратата и така да попречат на преследвачите им да излязат от старите тунели.

— Накъде? — попита Гол.

— Югоизток.

Тримата вече се придвижваха по-бързо и намалиха светлината на фенерите така, че само един тъничъклъч да осветява пътя им. Някога Сери бе минавал оттук в пълен мрак, но беше чувал историите за капани, поставени, за да защитят териториите на другите Крадци от предприемчиви обирджии или от загадъчните слиги. Въпреки това Гол наложи доста бърз ритъм и Сери се притесняваше, че приятелят му няма да успее да реагира навреме, ако се натъкне на някоя опасност.

Скоро той започна да се задъхва, гърдите го боляха, а краката му започнаха да се подгъват. Гол дръпна малко напред, но след известно време забави крачка и погледна назад. Поспря се и изчака Сери, но дори след като той го настигна, едрият мъж продължаваше да гледа намръщено.

— Къде е Аний?

Сърцето на Сери се сви от болка. Той се обърна, но видя само тъмнина зад себе си.

— Тук съм — обади се тих глас и леките й стъпки изпревариха появата й. — Спрях се, за да видя дали няма да ги чуя. — Лицето й бе мрачно. — Прилижават ни. Повече от един са. — Тя се приближи към тях, махвайки с ръка. — Продължавайте напред. Не са далеч.

Сери се намръщи, а Гол се втурна напред. Едрият мъж вървеше още по-бързо от преди. Беше избрал криволичещ маршрут, но все пак не бяха успели да се измъкнат от преследвачите си — което предполагаше, че те познават коридорите също толкова добре, колкото тях двамата със Сери. Гол сви по-близо до проходите на Гилдията, но който и да ги преследваше, очевидно не се страхуваше достатъчно от магьосниците, за да остави плячката си да се измъкне.

Приближаваха тайния вход на Сери в тунелите под Гилдията. „Няма да посмеят да ме последват там“. Освен ако не знаеха накъде водят тунелите. „Ако тръгнат след мен, ще разберат, че Гилдията не охранява подземните си коридори“. Което означаваше, че Скелин също ще го разбере. „Не само няма да мога да използвам повече този изход, ами ще трябва да предупредя и Гилдията. Те ще запълнят тунелите и най-безопасният ми маршрут до Сония и Лилия ще бъде изгубен“.